Зимна истина
Красива, непокорна, бяла
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно,
Защото цветовете ти ми скри
Листата на дърветата окапаха безвременно
А капейки в студа, замръзнаха дори горчивите сълзи.
Обичам те, защото ни пречистваш
От мръсотията и пошлостта на времето
Листата на душите ни прелистваш
Обсебени от примката на бремето.
Обичам те студена и безцветна
Макар навяваща тъга
За онзи дъжд от цветовете летни
И спомена за слънце и дъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hristo Hristov Все права защищены
