3 янв. 2019 г., 18:55

Зимна истина 

  Поэзия » Философская
1134 2 5

Красива, непокорна, бяла

Безжалостно ограбила цвета

Оставяйки ни само бяло

И скривайки ни истината за света.

 

Обичам те и мразя едновременно,

Защото цветовете ти ми скри

Листата на дърветата окапаха безвременно

А капейки в студа, замръзнаха дори горчивите сълзи.

 

Обичам те, защото ни пречистваш

От мръсотията и пошлостта на времето

Листата на душите ни прелистваш

Обсебени от примката на бремето.

 

Обичам те студена и безцветна

Макар навяваща тъга

За онзи дъжд от цветовете летни

И спомена за слънце и дъга.

© Hristo Hristov Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Зимата през моя поглед »

44 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??