3.01.2019 г., 18:55 ч.

Зимна истина 

  Поезия » Философска
1149 2 5

Красива, непокорна, бяла

Безжалостно ограбила цвета

Оставяйки ни само бяло

И скривайки ни истината за света.

 

Обичам те и мразя едновременно,

Защото цветовете ти ми скри

Листата на дърветата окапаха безвременно

А капейки в студа, замръзнаха дори горчивите сълзи.

 

Обичам те, защото ни пречистваш

От мръсотията и пошлостта на времето

Листата на душите ни прелистваш

Обсебени от примката на бремето.

 

Обичам те студена и безцветна

Макар навяваща тъга

За онзи дъжд от цветовете летни

И спомена за слънце и дъга.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

44 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??