Разхождам се по улиците заснежени,

взирам се в коледна украса,

взирам се в хората около мен,

взирам се в снежинките прекрасни

и преспите от натрупания сняг.

Взирам се и виждам всичко колко е снежно красиво,

колко удивително  красива е зимната нощ!

Взирам се и виждам всичко освен едно

– не виждам теб, не виждам твоите прекрасни

синьо-сиви очи, не усещам твоята топлина, 

твоите прегръдки нежни,

а усещам само ледения  дъх на иначе красивите снежинки.

Всичко е красиво, но студено!

Няма те до мен, за да ме стоплиш

 с твоите ласки,

няма те, за да запазиш красивия спомен 

за красивата гледка,

част от която си и ти!

Няма те и това ми тежи!

 Напират сълзи в  моите очи,

които разтопяват прекрасните снежинки!

Топят се така, както и спомените ми 

за присъствието ти в живота ми!