Dec 19, 2009, 11:00 PM

Зимна нощ

  Poetry » Love
532 0 0

Разхождам се по улиците заснежени,

взирам се в коледна украса,

взирам се в хората около мен,

взирам се в снежинките прекрасни

и преспите от натрупания сняг.

Взирам се и виждам всичко колко е снежно красиво,

колко удивително  красива е зимната нощ!

Взирам се и виждам всичко освен едно

не виждам теб, не виждам твоите прекрасни

синьо-сиви очи, не усещам твоята топлина, 

твоите прегръдки нежни,

а усещам само ледения  дъх на иначе красивите снежинки.

Всичко е красиво, но студено!

Няма те до мен, за да ме стоплиш

 с твоите ласки,

няма те, за да запазиш красивия спомен 

за красивата гледка,

част от която си и ти!

Няма те и това ми тежи!

 Напират сълзи в  моите очи,

които разтопяват прекрасните снежинки!

Топят се така, както и спомените ми 

за присъствието ти в живота ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...