Разхождам се по улиците заснежени,
взирам се в коледна украса,
взирам се в хората около мен,
взирам се в снежинките прекрасни
и преспите от натрупания сняг.
Взирам се и виждам всичко колко е снежно красиво,
колко удивително красива е зимната нощ!
Взирам се и виждам всичко освен едно
– не виждам теб, не виждам твоите прекрасни
синьо-сиви очи, не усещам твоята топлина,
твоите прегръдки нежни,
а усещам само ледения дъх на иначе красивите снежинки.
Всичко е красиво, но студено!
Няма те до мен, за да ме стоплиш
с твоите ласки,
няма те, за да запазиш красивия спомен
за красивата гледка,
част от която си и ти!
Няма те и това ми тежи!
Напират сълзи в моите очи,
които разтопяват прекрасните снежинки!
Топят се така, както и спомените ми
за присъствието ти в живота ми!
© Нина Пеева Все права защищены