Вдъхновено от една позната песничка от детството
Тихо се сипе белия сняг,
как изненада ни, с преспите, пак:
ние не очаквахме, че сняг ще вали,
въпреки че януари е, все пак, нали?!
В тесните улички - пълно с коли,
неизчистени тротоари - заледени дори,
десетки селища, пак са без ток,
бедстващи хор, за незнаен нам, срок!
Със студ и виелици - Сечко голям,
сурвака ни здраво, без капчица свян.
Защо ми засипа колата със сняг
и снегорините свари неподготвени, пак?!
Защо ми от студ, ръцете скова?
И от медиите, така ли не разбра,
че в град и село - не си желан
и всеки възрастен, от теб - е скован??!!
Само децата, те обичат такъв
и с нетърпение чакат, снегът ти пръв,
родители забравят, че деца са били
и как са се радвали, снегът че вали!
И още се сипе белия сняг,
постепенно засипа изчистеното, пак!
Леко се спуска мракът навън,
ще се справим, все някак, утре - след сън!
Пепи Петрова
06.01.2017 г.
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados