Вдъхновено от една позната песничка от детството

Тихо се сипе белия сняг, 

как изненада ни, с преспите, пак:

ние не очаквахме, че сняг ще вали, 

въпреки че януари е, все пак, нали?! 

В тесните улички - пълно с коли, 

неизчистени тротоари - заледени дори, 

десетки селища, пак са без ток, 

бедстващи хор, за незнаен нам, срок! 

Със студ и виелици - Сечко голям, 

сурвака ни здраво, без капчица свян. 

Защо ми засипа колата със сняг

и снегорините свари неподготвени, пак?! 

Защо ми от студ, ръцете скова? 

И от медиите, така ли не разбра, 

че в град и село - не си желан

и всеки възрастен, от теб - е скован??!! 

Само децата, те обичат такъв 

и с нетърпение чакат, снегът ти пръв, 

родители забравят, че деца са били

и как са се радвали, снегът че вали! 

И още се сипе белия сняг, 

постепенно засипа изчистеното, пак! 

Леко се спуска мракът навън,

ще се справим, все някак, утре - след сън! 

Пепи Петрова 

06.01.2017 г.