Зимно 2

Лунният сърп по прозореца чука.
Нежни кристали от небето се сипят.
Бие сърцето. Ледът се пропуква
и нещо в очите щипе ли, щипе...

На твоята усмивка тъгата незрима...
В очите - стаената, скритата сила...
Боже, колко е много снегът тази зима...
Боже, далече е моята мила...

Отново завят е Пътят за Драма...
Отново блести лед по Полето...
Жици потрепват в песен за двама...
Кълве си трошици от дланта ми врабчето.

Лунният сърп в прозореца ми увисна.
Нежни кристали затанцуваха лудо.
Как искам да тебе да се притисна
и в очите без дъно да се изгубя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

аннавлад (Анна Дюлгерова)

2010-03-02T14:42:20+02:00

Красив, зимен, копнежен, изпълнен с много чувство стих! Благодаря ти за усещането!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-03-02T13:47:48+02:00

много красиво, прекрасно стихотворение...
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-03-02T12:22:51+02:00

Топъл, зимен стих с нежен полъх към червено-бялата пролет!
Поздрави, Зем!