Mar 2, 2010, 9:49 AM

Зимно 2

  Poetry » Love
691 0 3

Зимно 2

Лунният сърп по прозореца чука.
Нежни кристали от небето се сипят.
Бие сърцето. Ледът се пропуква
и нещо в очите щипе ли, щипе...

На твоята усмивка тъгата незрима...
В очите - стаената, скритата сила...
Боже, колко е много снегът тази зима...
Боже, далече е моята мила...

Отново завят е Пътят за Драма...
Отново блести лед по Полето...
Жици потрепват в песен за двама...
Кълве си трошици от дланта ми врабчето.

Лунният сърп в прозореца ми увисна.
Нежни кристали затанцуваха лудо.
Как искам да тебе да се притисна
и в очите без дъно да се изгубя...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...