2.03.2010 г., 9:49 ч.

Зимно 2 

  Поезия » Любовна
481 0 3

Зимно 2

Лунният сърп по прозореца чука.
Нежни кристали от небето се сипят.
Бие сърцето. Ледът се пропуква
и нещо в очите щипе ли, щипе...

На твоята усмивка тъгата незрима...
В очите - стаената, скритата сила...
Боже, колко е много снегът тази зима...
Боже, далече е моята мила...

Отново завят е Пътят за Драма...
Отново блести лед по Полето...
Жици потрепват в песен за двама...
Кълве си трошици от дланта ми врабчето.

Лунният сърп в прозореца ми увисна.
Нежни кристали затанцуваха лудо.
Как искам да тебе да се притисна
и в очите без дъно да се изгубя...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??