16 dic 2021, 18:05  

Зимно

  Poesía
535 3 10

Отдавна съм се скарала със зимата

с досадния ѝ навик да изпъква

и в малките снежинки, и в лавините,

в подаръците коледни, и в мъките.

Облякла се е в бяло и си мисли,

че роклята ѝ страшно ѝ отива

че в ледения поглед има смисъл…

но с нея все се гледаме накриво

и смятам, че и тя не ме харесва

и точно затова ме посещава,

разваля ми красивата прическа,

но тя не знае – стъпва по жарава.

На нейна жертва мигом се преструвам

а после я захвърлям  на земята,

решавам, че за мен не съществува

и хоп: декември също става лято.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...