Зимно
Отдавна съм се скарала със зимата
с досадния ѝ навик да изпъква
и в малките снежинки, и в лавините,
в подаръците коледни, и в мъките.
Облякла се е в бяло и си мисли,
че роклята ѝ страшно ѝ отива
че в ледения поглед има смисъл…
но с нея все се гледаме накриво
и смятам, че и тя не ме харесва
и точно затова ме посещава,
разваля ми красивата прическа,
но тя не знае – стъпва по жарава.
На нейна жертва мигом се преструвам
а после я захвърлям на земята,
решавам, че за мен не съществува
и хоп: декември също става лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
