Dec 16, 2021, 6:05 PM  

Зимно

  Poetry
524 3 10

Отдавна съм се скарала със зимата

с досадния ѝ навик да изпъква

и в малките снежинки, и в лавините,

в подаръците коледни, и в мъките.

Облякла се е в бяло и си мисли,

че роклята ѝ страшно ѝ отива

че в ледения поглед има смисъл…

но с нея все се гледаме накриво

и смятам, че и тя не ме харесва

и точно затова ме посещава,

разваля ми красивата прическа,

но тя не знае – стъпва по жарава.

На нейна жертва мигом се преструвам

а после я захвърлям  на земята,

решавам, че за мен не съществува

и хоп: декември също става лято.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...