Dec 16, 2021, 6:05 PM  

Зимно

  Poetry
526 3 10

Отдавна съм се скарала със зимата

с досадния ѝ навик да изпъква

и в малките снежинки, и в лавините,

в подаръците коледни, и в мъките.

Облякла се е в бяло и си мисли,

че роклята ѝ страшно ѝ отива

че в ледения поглед има смисъл…

но с нея все се гледаме накриво

и смятам, че и тя не ме харесва

и точно затова ме посещава,

разваля ми красивата прическа,

но тя не знае – стъпва по жарава.

На нейна жертва мигом се преструвам

а после я захвърлям  на земята,

решавам, че за мен не съществува

и хоп: декември също става лято.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...