Зимно море
Зимно море
В душата ми пусто е, зимно море.
В самота пак се гонят вълните.
В пясъка скрити са стъпки от теб
и покрити със сняг са липите.
А студения вятър се гони с листа,
от дърветата боси и клети.
Ти за мен си остана само мечта,
слънчев лъч, но изгубен навеки
И се моли насън мойто зимно море,
да дочака пак знойното лято,
с вик на гларус порещ чисто небе
и с пясък изтляващ в мрака.
И да плуват в него красиви звезди
като поглед на млада русалка
и да сбъдне то своите нови мечти,
на зората в утрото жарко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Пенчев Todos los derechos reservados
