9 jul 2014, 22:59

Зимно море 

  Poesía » De amor
944 1 2

Зимно море

 

В душата ми пусто е, зимно море.

В самота пак се гонят вълните.

В пясъка скрити са стъпки от теб

и покрити със сняг са липите.

 

А студения вятър се гони с листа,

от дърветата боси и клети.

Ти за мен си остана само мечта,

слънчев лъч, но изгубен навеки

 

И се моли насън мойто зимно море,

да дочака пак знойното лято,

с вик на гларус порещ чисто небе

и с пясък изтляващ в мрака.

 

И да плуват в него красиви звезди

като поглед на млада русалка

и да сбъдне то своите нови мечти,

на зората в утрото жарко.

© Георги Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??