27 sept 2013, 16:27

Зимно униние

  Poesía » Otra
701 0 9

Зимно униние


Зимата почуква нагло в моята градина,

усмихнати цветя до вчера с болка плачат,

нелогичен вятър злобничко през тях минава,

пусти чувства спомените мрачно влачат!

 

Моята градина в цвят на кръв и роза,

иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,

черната земя с една целувка с вкус оловен,

в 100-годишен сън да омагьоса мене може.

 

Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,

като  девствен и безчувствен рицар от музей,

две жълти котешки очи се стрелкат жадно,

градината ми заприличва на злокачествен бордей.

 

Счупи се, Ти - безчувствен лед, нечистоплътен,

превърни се в смачкан нар върху снега,

който с дар от кървав сок ще ме облее,

живот ще вдъхне на  жадувани от мен блага! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валентин, вече съм Нали не очакваш постоянство у една жена?! Това си беше за тогава, вече не го помня. Днес е един прекрасен студен и мрачен ден. И ще си партнираме. Благодаря ти.
  • Ех, М.! Поне от теб очаквах да си по-позитивна за да си партнираме...!Съвсем сам ми е много трудно! Поздрави!
  • Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
    като девствен и безчувствен рицар от музей

    Това е готино!!!
  • И аз, Анабел .Опитвам позитивна терапия, но нещо все ме влече надолу.Проблемът е, че ми харесва да се самоунищожавам тихичко ))).И то само, защото обичам, когато всичко е най-хубаво да го съсипвам със страшна сила!В страни от шегата, да, харесвам тъмната страна у хората и разрушаващите стихове.Благодаря ти.
  • Благодаря, Миночка!Така го усетих, а надежда винаги има за всички нас!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....