27 сент. 2013 г., 16:27

Зимно униние

700 0 9

Зимно униние


Зимата почуква нагло в моята градина,

усмихнати цветя до вчера с болка плачат,

нелогичен вятър злобничко през тях минава,

пусти чувства спомените мрачно влачат!

 

Моята градина в цвят на кръв и роза,

иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,

черната земя с една целувка с вкус оловен,

в 100-годишен сън да омагьоса мене може.

 

Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,

като  девствен и безчувствен рицар от музей,

две жълти котешки очи се стрелкат жадно,

градината ми заприличва на злокачествен бордей.

 

Счупи се, Ти - безчувствен лед, нечистоплътен,

превърни се в смачкан нар върху снега,

който с дар от кървав сок ще ме облее,

живот ще вдъхне на  жадувани от мен блага! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валентин, вече съм Нали не очакваш постоянство у една жена?! Това си беше за тогава, вече не го помня. Днес е един прекрасен студен и мрачен ден. И ще си партнираме. Благодаря ти.
  • Ех, М.! Поне от теб очаквах да си по-позитивна за да си партнираме...!Съвсем сам ми е много трудно! Поздрави!
  • Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
    като девствен и безчувствен рицар от музей

    Това е готино!!!
  • И аз, Анабел .Опитвам позитивна терапия, но нещо все ме влече надолу.Проблемът е, че ми харесва да се самоунищожавам тихичко ))).И то само, защото обичам, когато всичко е най-хубаво да го съсипвам със страшна сила!В страни от шегата, да, харесвам тъмната страна у хората и разрушаващите стихове.Благодаря ти.
  • Благодаря, Миночка!Така го усетих, а надежда винаги има за всички нас!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...