27.09.2013 г., 16:27

Зимно униние

698 0 9

Зимно униние


Зимата почуква нагло в моята градина,

усмихнати цветя до вчера с болка плачат,

нелогичен вятър злобничко през тях минава,

пусти чувства спомените мрачно влачат!

 

Моята градина в цвят на кръв и роза,

иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,

черната земя с една целувка с вкус оловен,

в 100-годишен сън да омагьоса мене може.

 

Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,

като  девствен и безчувствен рицар от музей,

две жълти котешки очи се стрелкат жадно,

градината ми заприличва на злокачествен бордей.

 

Счупи се, Ти - безчувствен лед, нечистоплътен,

превърни се в смачкан нар върху снега,

който с дар от кървав сок ще ме облее,

живот ще вдъхне на  жадувани от мен блага! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валентин, вече съм Нали не очакваш постоянство у една жена?! Това си беше за тогава, вече не го помня. Днес е един прекрасен студен и мрачен ден. И ще си партнираме. Благодаря ти.
  • Ех, М.! Поне от теб очаквах да си по-позитивна за да си партнираме...!Съвсем сам ми е много трудно! Поздрави!
  • Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
    като девствен и безчувствен рицар от музей

    Това е готино!!!
  • И аз, Анабел .Опитвам позитивна терапия, но нещо все ме влече надолу.Проблемът е, че ми харесва да се самоунищожавам тихичко ))).И то само, защото обичам, когато всичко е най-хубаво да го съсипвам със страшна сила!В страни от шегата, да, харесвам тъмната страна у хората и разрушаващите стихове.Благодаря ти.
  • Благодаря, Миночка!Така го усетих, а надежда винаги има за всички нас!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...