Зимно униние
Зимно униние
Зимата почуква нагло в моята градина,
усмихнати цветя до вчера с болка плачат,
нелогичен вятър злобничко през тях минава,
пусти чувства спомените мрачно влачат!
Моята градина в цвят на кръв и роза,
иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,
черната земя с една целувка с вкус оловен,
в 100-годишен сън да омагьоса мене може.
Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
като девствен и безчувствен рицар от музей,
две жълти котешки очи се стрелкат жадно,
градината ми заприличва на злокачествен бордей.
Счупи се, Ти - безчувствен лед, нечистоплътен,
превърни се в смачкан нар върху снега,
който с дар от кървав сок ще ме облее,
живот ще вдъхне на жадувани от мен блага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
Нали не очакваш постоянство у една жена?! Това си беше за тогава, вече не го помня. Днес е един прекрасен студен и мрачен ден. И ще си партнираме. Благодаря ти.