Зимно униние
Зимата почуква нагло в моята градина,
усмихнати цветя до вчера с болка плачат,
нелогичен вятър злобничко през тях минава,
пусти чувства спомените мрачно влачат!
Моята градина в цвят на кръв и роза,
иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,
черната земя с една целувка с вкус оловен,
в 100-годишен сън да омагьоса мене може.
Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
като девствен и безчувствен рицар от музей,
две жълти котешки очи се стрелкат жадно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up