Зимно униние
Зимата почуква нагло в моята градина,
усмихнати цветя до вчера с болка плачат,
нелогичен вятър злобничко през тях минава,
пусти чувства спомените мрачно влачат!
Моята градина в цвят на кръв и роза,
иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,
черната земя с една целувка с вкус оловен,
в 100-годишен сън да омагьоса мене може.
Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
като девствен и безчувствен рицар от музей,
две жълти котешки очи се стрелкат жадно, ...