Зимно униние
Зимно униние
Зимата почуква нагло в моята градина,
усмихнати цветя до вчера с болка плачат,
нелогичен вятър злобничко през тях минава,
пусти чувства спомените мрачно влачат!
Моята градина в цвят на кръв и роза,
иска да се сгуши като яйцеклетка в топло ложе,
черната земя с една целувка с вкус оловен,
в 100-годишен сън да омагьоса мене може.
Зимата безукорно обзема мойто голо тяло,
като девствен и безчувствен рицар от музей,
две жълти котешки очи се стрелкат жадно,
градината ми заприличва на злокачествен бордей.
Счупи се, Ти - безчувствен лед, нечистоплътен,
превърни се в смачкан нар върху снега,
който с дар от кървав сок ще ме облее,
живот ще вдъхне на жадувани от мен блага!
© Манипулирам All rights reserved.
Нали не очакваш постоянство у една жена?! Това си беше за тогава, вече не го помня. Днес е един прекрасен студен и мрачен ден. И ще си партнираме. Благодаря ти.
