22 dic 2007, 18:53

Зимнообично

  Poesía
1.1K 0 17
 

Зимните утрини

с бяло прегръщат ни.

Пази мечтите ни

чистият сняг.

Вятър танцува

вихърно с чувствата.

Спомени светли

в кристали блестят.

Шепнат прозорци

стихове писани

с думи вълшебни

на език непознат.

В пухкави облаци

гуши се слънцето.

Нежни симфонии

в клони звънят.

Стъпки на двама

влюбено срещат се.

Грее любов в диря една.

Ангели в полет

сипят снежинки.

Обич топли света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...