22.12.2007 г., 18:53

Зимнообично

1.1K 0 17
 

Зимните утрини

с бяло прегръщат ни.

Пази мечтите ни

чистият сняг.

Вятър танцува

вихърно с чувствата.

Спомени светли

в кристали блестят.

Шепнат прозорци

стихове писани

с думи вълшебни

на език непознат.

В пухкави облаци

гуши се слънцето.

Нежни симфонии

в клони звънят.

Стъпки на двама

влюбено срещат се.

Грее любов в диря една.

Ангели в полет

сипят снежинки.

Обич топли света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...