26 oct 2025, 11:11

Жив

  Poesía
317 0 2

Ж И В

 

В четири стени Живота ме зазида!

Д. Дамянов

 

 

 

Хора, нима е нужно

да дойде чума, мор,

за да видим, че в Космоса

сме ний прашинка?!

Земята се бунтува

и помним ли Гомор,

че слепи сте за тази

дъхава латинка…?!

Угоени, от нашата

мъка преяли –

не знаете, как

в джунглата се оцелява?!

От дива ярост и злоба,

чувства преляли –

изригват и Везувий

залива със лава

вашето кърваво злато,

дето сте крали!!!

Но, Слънце е… и то

с топлина ни дарява!

Грандета, обрекли ни

на колабиране,

не зазиждайте с алчност

душите ни в болка,

че нищо не губим –

остава умиране…!!!


03.04.2020 г.

Стоян Койчев-Шани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Койчев- Шани Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...