Жив
Ж И В
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор,
за да видим, че в Космоса
сме ний прашинка?!
Земята се бунтува
и помним ли Гомор,
че слепи сте за тази
дъхава латинка…?!
Угоени, от нашата
мъка преяли –
не знаете, как
в джунглата се оцелява?!
От дива ярост и злоба,
чувства преляли –
изригват и Везувий
залива със лава
вашето кърваво злато,
дето сте крали!!!
Но, Слънце е… и то
с топлина ни дарява!
Грандета, обрекли ни
на колабиране,
не зазиждайте с алчност
душите ни в болка,
че нищо не губим –
остава умиране…!!!
03.04.2020 г.
Стоян Койчев-Шани
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Койчев- Шани Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
