Злак

27 ago 2020, 21:02

Poesía

447 0 0

Сянка си ми.
Сянка на мъж,
който броди под тъмните облаци,
който спира внезапно
и като дъжд
в мойта почва попива,
в мойте злакове.
А я чакахме есента -
малко разум и хлад
да допре,
жълторумена,
до челата ни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Злак

Искате да прочетете повече?

Propuestas