670301 (Павлина Гатева)
1387 361
27 авг. 2020 г., 21:02

Злак 

  Поэзия
327 0 0

Сянка си ми.
Сянка на мъж,
който броди под тъмните облаци,
който спира внезапно
и като дъжд
в мойта почва попива,
в мойте злакове.

 

А я чакахме есента -
малко разум и хлад
да допре,
жълторумена,
до челата ни.

 

Вятър си ми.
И листопад.
Колендро.
И слана.
Но това... по-нататък.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??