Златна есен
Тичам по улици прашни,
бродя по чукари обрасли.
Плодовете горски са моят обяд,
а изворите бистри желания прохлад.
Падат първите листа,
попарени от есенна слана,
застилат пътища, селца
с чудния килим на есента.
С колко багри, с колко краски
е покрит сега света.
По килими пъстроцветни
бягат щастливи, весели деца.
И зарити във листа,
от смях заливат се щастливите деца.
Играят те на воля до късно вечерта
сред есенната пъстрота.
Сутрин гъста, есенна мъгла
навява в мен тъга
за лятото, което си отива,
за да стори път на есента.
С нея идват дъждовете
и пристигат студовете,
вятър златни листи рони
и пречупва сухи клони.
Есен чудна и омайна,
пъстро шарена дъга,
едва ли думите ще стигнат
да опиша твойта красота.
© Славка Григорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
едва ли думите ще стигнат
да опиша твойта красота.
Не са ти достигнали, наистина
И по-точно - не си успяла да ги подредиш, за да се получи хубавия стих, който наистина може да стане.
Поогледай го пак.
Поздрави!
-
Много топло е написано и ти става хубаво.Поздрави !
-
екологично чисто...светло...красив стих...
с обич, Славка. -
Есен чудна и омайна,
пъстро шарена дъга,
едва ли думите ще стигнат
да опиша твойта красота.
В този куплет е казан и моят коментар!
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не ми стигнаха думите да опиша цялата красота на есента,но си запазвам правото в следващите си стихове да го направя.
Поздрави на всички които ме четат.