Златна есен
Тичам по улици прашни,
бродя по чукари обрасли.
Плодовете горски са моят обяд,
а изворите бистри желания прохлад.
Падат първите листа,
попарени от есенна слана,
застилат пътища, селца
с чудния килим на есента.
С колко багри, с колко краски
е покрит сега света.
По килими пъстроцветни
бягат щастливи, весели деца.
И зарити във листа,
от смях заливат се щастливите деца.
Играят те на воля до късно вечерта
сред есенната пъстрота.
Сутрин гъста, есенна мъгла
навява в мен тъга
за лятото, което си отива,
за да стори път на есента.
С нея идват дъждовете
и пристигат студовете,
вятър златни листи рони
и пречупва сухи клони.
Есен чудна и омайна,
пъстро шарена дъга,
едва ли думите ще стигнат
да опиша твойта красота.
© Славка Григорова All rights reserved.
И по-точно - не си успяла да ги подредиш, за да се получи хубавия стих, който наистина може да стане.
