6a6ka (Славка Григорова)
38 141
14.12.2008 г., 7:35 ч.

Златна есен 

  Поезия
1542 0 5

Тичам по улици прашни,

бродя по чукари обрасли.

Плодовете горски са моят обяд,

а изворите бистри желания прохлад.

 

Падат първите листа,

попарени от есенна слана,

застилат пътища, селца

с чудния килим на есента.

 

С колко багри, с колко краски

е покрит сега света.

По килими пъстроцветни

бягат щастливи, весели деца.

 

И зарити във листа,

от смях заливат се щастливите деца.

Играят те на воля до късно вечерта

сред есенната пъстрота.

 

Сутрин гъста, есенна мъгла

навява в мен тъга

за лятото, което си отива,

за да стори път на есента.

 

С нея идват дъждовете

и пристигат студовете,

вятър златни листи рони

и пречупва сухи клони.

 

Есен чудна и омайна,

пъстро шарена дъга,

едва ли думите ще стигнат

да опиша твойта красота.

© Славка Григорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви приятели,че се спряхте на моето произведение.
    Не ми стигнаха думите да опиша цялата красота на есента,но си запазвам правото в следващите си стихове да го направя.
    Поздрави на всички които ме четат.
  • едва ли думите ще стигнат
    да опиша твойта красота.

    Не са ти достигнали, наистина И по-точно - не си успяла да ги подредиш, за да се получи хубавия стих, който наистина може да стане.
    Поогледай го пак.
    Поздрави!

  • Много топло е написано и ти става хубаво.Поздрави !
  • екологично чисто...светло...красив стих...
    с обич, Славка.
  • Есен чудна и омайна,
    пъстро шарена дъга,
    едва ли думите ще стигнат
    да опиша твойта красота.

    В този куплет е казан и моят коментар!
    Браво!
Предложения
: ??:??