Златната ми есен
Златната ми Есен(по Евгения Жабчикова)
|
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
26 nov 2010, 11:02
Comentarios
Comentarios
-
Провокатор!
На оцет и царевица мирис
над моето село се стеле.
На есента златния ирис
далеч от детството ми гледа. -
-
Златна е есента, Краси, от старо злато...както и стихът )))
Поздрав, чудесна поезия, брат! -
Много истинско...!!!
"С живота си се справям с упоритост
и помня я заръката им свята:
- Каквото семе турил си в браздите,
такова ще е зърното в нивята!" -
Selección del editor
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
