Nov 26, 2010, 11:02 AM

Златната ми есен

  Poetry » Other
727 0 5

Златната ми Есен

(по Евгения Жабчикова)

Не е сезон тя, Златната ми Есен!
Тя Чувство е, душата що гори!
Ех, мъжко време и за лов, за песен!
Камината, в очите ти, гори!

Прекрасните ми астри и гергини,
и ябълките, крушите, и дюлите,
полянката със минзухари сини,
и глогът, що ми скулите ожули...

Да се завърнеш в дядовата къща...
Кобилица, подпряна до оджака...
Със дъх на вино някой те прегръща,
а старата със баница те чака...

Дървата да нацепиш със секира...
Овцете - до една да са близнили...
Във Есента си детството намираме,
а да се върнем, просто сме безсилни...

В душата нося родното си село.
От всичко е най-мило и най скъпо.
Стихът се сплита някак неумело,
а аз, чрез спомен, във нощви се къпя...

От дядовците - нося Трудолюбие.
От бабите - Търпение и Доброта.
От тати - Обичта към людете.
От мама - Искреност и Чистота.

С живота си се справям с упоритост
и помня я заръката им свята:
- Каквото семе  турил си в браздите,
такова ще е зърното в нивята!

За кратко съм и тук... Не се помайвам,
че всеки във живота има срок...
Живея честно, праведно и се старая,
и вярвам, че отгоре гледа Бог!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Провокатор!

    На оцет и царевица мирис
    над моето село се стеле.
    На есента златния ирис
    далеч от детството ми гледа.
  • Хубав стих!Хареса ми!
  • Златна е есента, Краси, от старо злато...както и стихът )))
    Поздрав, чудесна поезия, брат!
  • Много истинско...!!!
    "С живота си се справям с упоритост
    и помня я заръката им свята:
    - Каквото семе турил си в браздите,
    такова ще е зърното в нивята!"
  • Прекрасен стих !
    Хубаво семе си посял в Поетичната бразда!
    Браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...