26.11.2010 г., 11:02

Златната ми есен

722 0 5

Златната ми Есен

(по Евгения Жабчикова)

Не е сезон тя, Златната ми Есен!
Тя Чувство е, душата що гори!
Ех, мъжко време и за лов, за песен!
Камината, в очите ти, гори!

Прекрасните ми астри и гергини,
и ябълките, крушите, и дюлите,
полянката със минзухари сини,
и глогът, що ми скулите ожули...

Да се завърнеш в дядовата къща...
Кобилица, подпряна до оджака...
Със дъх на вино някой те прегръща,
а старата със баница те чака...

Дървата да нацепиш със секира...
Овцете - до една да са близнили...
Във Есента си детството намираме,
а да се върнем, просто сме безсилни...

В душата нося родното си село.
От всичко е най-мило и най скъпо.
Стихът се сплита някак неумело,
а аз, чрез спомен, във нощви се къпя...

От дядовците - нося Трудолюбие.
От бабите - Търпение и Доброта.
От тати - Обичта към людете.
От мама - Искреност и Чистота.

С живота си се справям с упоритост
и помня я заръката им свята:
- Каквото семе  турил си в браздите,
такова ще е зърното в нивята!

За кратко съм и тук... Не се помайвам,
че всеки във живота има срок...
Живея честно, праведно и се старая,
и вярвам, че отгоре гледа Бог!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Провокатор!

    На оцет и царевица мирис
    над моето село се стеле.
    На есента златния ирис
    далеч от детството ми гледа.
  • Хубав стих!Хареса ми!
  • Златна е есента, Краси, от старо злато...както и стихът )))
    Поздрав, чудесна поезия, брат!
  • Много истинско...!!!
    "С живота си се справям с упоритост
    и помня я заръката им свята:
    - Каквото семе турил си в браздите,
    такова ще е зърното в нивята!"
  • Прекрасен стих !
    Хубаво семе си посял в Поетичната бразда!
    Браво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...