Златната ми есен
Златната ми Есен(по Евгения Жабчикова)
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
26.11.2010 г., 11:02
Коментари
Коментари
-
Провокатор!
На оцет и царевица мирис
над моето село се стеле.
На есента златния ирис
далеч от детството ми гледа. -
-
Златна е есента, Краси, от старо злато...както и стихът )))
Поздрав, чудесна поезия, брат! -
Много истинско...!!!
"С живота си се справям с упоритост
и помня я заръката им свята:
- Каквото семе турил си в браздите,
такова ще е зърното в нивята!" -
Избор на редактора
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Писмо до другия край на земята
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Апостоле!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
