3 ene 2018, 13:55

Златната рибка

  Poesía
495 0 5

Златната рибка живее във локва.

Няма за нея уют и комфорт.

Локвата мътна е и недълбока,

а във съседство – жабок, не рибок.

 

Поради липса на кавалери

тя на жабока стана жена.

И им се пръкна едно поколение

златнозелени, кресливи деца.

 

Златната рибка тъгува притихнала,

а пък жабокът – все по-гласовит,

всяка мечта облага с тарифа –

10 чевръсти и сочни мухи.

 

Той насекоми приема с охота –

бръмбари, паяци, даже пчели.

И се извива край мътната локва

дълга опашка нещастни съдби.

 

А пък небето се мръщи в зелено,

локвата няма да стане море

и на жабока не ще са простени

страсти хитинови в стил Жан Фабре.

 

Златната рибка сънува печална

къща със кули край кей сред вълни,

само че нейното скромно желание

никой не може да сбъдне, уви.

 

1.01.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря.
  • Интересен стих заизгубени мечти и неподходяща среда. Поздрав!
  • Всичко е измислено, Влади, освен къщата. Аз обичам да пътувам с Гугъл Earth, а къщата е във Фанари, Гърция, описала съм я в "Някъде навсякъде", другите ми любими места са Ница - улица "Жозеф Гарние" и крайбрежната, където се вижда слънчевият пръстен. Наскоро открих Нюпорт, Белгия и видях статуята на Фабре "В търсене на Утопия". Не бях чувала за него, разгледах творбите му и написах стихотворението. То е социално-екологично - робианско /струва ми се, Роби ми е повлиял със стила си, привет, Роби!/ Фабре ме възхити и отврати едновременно /не понасям насекоми/ и не бих си покрила тавана с крилата им като неговото "Небе на възхищението", затова се получи някакво смесено зеленозлатно стихотворение.
  • ЧНГ, Мая!
  • Хех, усмихваш!
    ЧНГ с още много усмивки!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...