Jan 3, 2018, 1:55 PM

Златната рибка

  Poetry
497 0 5

Златната рибка живее във локва.

Няма за нея уют и комфорт.

Локвата мътна е и недълбока,

а във съседство – жабок, не рибок.

 

Поради липса на кавалери

тя на жабока стана жена.

И им се пръкна едно поколение

златнозелени, кресливи деца.

 

Златната рибка тъгува притихнала,

а пък жабокът – все по-гласовит,

всяка мечта облага с тарифа –

10 чевръсти и сочни мухи.

 

Той насекоми приема с охота –

бръмбари, паяци, даже пчели.

И се извива край мътната локва

дълга опашка нещастни съдби.

 

А пък небето се мръщи в зелено,

локвата няма да стане море

и на жабока не ще са простени

страсти хитинови в стил Жан Фабре.

 

Златната рибка сънува печална

къща със кули край кей сред вълни,

само че нейното скромно желание

никой не може да сбъдне, уви.

 

1.01.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря.
  • Интересен стих заизгубени мечти и неподходяща среда. Поздрав!
  • Всичко е измислено, Влади, освен къщата. Аз обичам да пътувам с Гугъл Earth, а къщата е във Фанари, Гърция, описала съм я в "Някъде навсякъде", другите ми любими места са Ница - улица "Жозеф Гарние" и крайбрежната, където се вижда слънчевият пръстен. Наскоро открих Нюпорт, Белгия и видях статуята на Фабре "В търсене на Утопия". Не бях чувала за него, разгледах творбите му и написах стихотворението. То е социално-екологично - робианско /струва ми се, Роби ми е повлиял със стила си, привет, Роби!/ Фабре ме възхити и отврати едновременно /не понасям насекоми/ и не бих си покрила тавана с крилата им като неговото "Небе на възхищението", затова се получи някакво смесено зеленозлатно стихотворение.
  • ЧНГ, Мая!
  • Хех, усмихваш!
    ЧНГ с още много усмивки!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...