МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
3 янв. 2018 г., 13:55

Златната рибка 

  Поэзия
343 0 5

Златната рибка живее във локва.

Няма за нея уют и комфорт.

Локвата мътна е и недълбока,

а във съседство – жабок, не рибок.

 

Поради липса на кавалери

тя на жабока стана жена.

И им се пръкна едно поколение

златнозелени, кресливи деца.

 

Златната рибка тъгува притихнала,

а пък жабокът – все по-гласовит,

всяка мечта облага с тарифа –

10 чевръсти и сочни мухи.

 

Той насекоми приема с охота –

бръмбари, паяци, даже пчели.

И се извива край мътната локва

дълга опашка нещастни съдби.

 

А пък небето се мръщи в зелено,

локвата няма да стане море

и на жабока не ще са простени

страсти хитинови в стил Жан Фабре.

 

Златната рибка сънува печална

къща със кули край кей сред вълни,

само че нейното скромно желание

никой не може да сбъдне, уви.

 

1.01.2018

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря.
  • Интересен стих заизгубени мечти и неподходяща среда. Поздрав!
  • Всичко е измислено, Влади, освен къщата. Аз обичам да пътувам с Гугъл Earth, а къщата е във Фанари, Гърция, описала съм я в "Някъде навсякъде", другите ми любими места са Ница - улица "Жозеф Гарние" и крайбрежната, където се вижда слънчевият пръстен. Наскоро открих Нюпорт, Белгия и видях статуята на Фабре "В търсене на Утопия". Не бях чувала за него, разгледах творбите му и написах стихотворението. То е социално-екологично - робианско /струва ми се, Роби ми е повлиял със стила си, привет, Роби!/ Фабре ме възхити и отврати едновременно /не понасям насекоми/ и не бих си покрила тавана с крилата им като неговото "Небе на възхищението", затова се получи някакво смесено зеленозлатно стихотворение.
  • ЧНГ, Мая!
  • Хех, усмихваш!
    ЧНГ с още много усмивки!
Предложения
: ??:??