Златната рибка
Златната рибка живее във локва.
Няма за нея уют и комфорт.
Локвата мътна е и недълбока,
а във съседство – жабок, не рибок.
Поради липса на кавалери
тя на жабока стана жена.
И им се пръкна едно поколение
златнозелени, кресливи деца.
Златната рибка тъгува притихнала,
а пък жабокът – все по-гласовит,
всяка мечта облага с тарифа –
10 чевръсти и сочни мухи.
Той насекоми приема с охота –
бръмбари, паяци, даже пчели.
И се извива край мътната локва
дълга опашка нещастни съдби.
А пък небето се мръщи в зелено,
локвата няма да стане море
и на жабока не ще са простени
страсти хитинови в стил Жан Фабре.
Златната рибка сънува печална
къща със кули край кей сред вълни,
само че нейното скромно желание
никой не може да сбъдне, уви.
1.01.2018
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
