Златната рибка
Златната рибка живее във локва.
Няма за нея уют и комфорт.
Локвата мътна е и недълбока,
а във съседство – жабок, не рибок.
Поради липса на кавалери
тя на жабока стана жена.
И им се пръкна едно поколение
златнозелени, кресливи деца.
Златната рибка тъгува притихнала,
а пък жабокът – все по-гласовит,
всяка мечта облага с тарифа –
10 чевръсти и сочни мухи.
Той насекоми приема с охота –
бръмбари, паяци, даже пчели.
И се извива край мътната локва
дълга опашка нещастни съдби.
А пък небето се мръщи в зелено,
локвата няма да стане море
и на жабока не ще са простени
страсти хитинови в стил Жан Фабре.
Златната рибка сънува печална
къща със кули край кей сред вълни,
само че нейното скромно желание
никой не може да сбъдне, уви.
1.01.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
