5 mar 2009, 9:39  

Златната рибка

  Poesía
2.1K 0 20

 

Животът ми - наниз от истини,

мечтите ми - небеса.

Как искам да бъдат

преплетени,

да бъдат в едно.

Ще седна на брега на морето,

ще викна

на рибка една:

„Ела, златоперке,

върни ми

на детството мое

крилата!"

И тя ще изплува от синьото

на моите детски мечти

и с перлички сребърни

като с огърлица

пак ще закичи мойта душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се надявай да дойде проклетницата...Те - златните знаеш ли какви са капризни.Само ако са захапали кука със стръв ще ги докараш до брега.Не я викай!Виж си мечтите - небесните...!
    Детенце...
  • Прекрасен стих,Веси!Сърдечна прегръдка!
  • ех, ако можеше тази рибка да намине и при мене....
  • Запазвайки детското в себе си, съхраняваме и крилата си!
    Ти летиш, Веси!
  • Душата ти и сега е една красива перла.
    А любовта в сърцето ти е повече от златна рибка...
    Поздравления за този копнежен стих, Весела!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...