Златната рибка

Поезия

2.1K 0 20

Животът ми - наниз от истини,

мечтите ми - небеса.

Как искам да бъдат

преплетени,

да бъдат в едно.

Ще седна на брега на морето,

ще викна

на рибка една:

„Ела, златоперке,

върни ми

на детството мое

крилата!"

И тя ще изплува от синьото

на моите детски мечти

и с перлички сребърни

като с огърлица

пак ще закичи мойта душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

враната (Маргарита Василева)

Не се надявай да дойде проклетницата...Те - златните знаеш ли какви са капризни.Само ако са захапали кука със стръв ще ги докараш до брега.Не я викай!Виж си мечтите - небесните...!
Детенце...

2009-03-05T21:38:11+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Прекрасен стих,Веси!Сърдечна прегръдка!

2009-03-05T19:57:17+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

ех, ако можеше тази рибка да намине и при мене....

2009-03-05T19:12:50+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Запазвайки детското в себе си, съхраняваме и крилата си!
Ти летиш, Веси!

2009-03-05T17:51:52+02:00
voda (Елица Ангелова)

Душата ти и сега е една красива перла.
А любовта в сърцето ти е повече от златна рибка...
Поздравления за този копнежен стих, Весела!

2009-03-05T17:49:30+02:00