Животът ми - наниз от истини,
мечтите ми - небеса.
Как искам да бъдат
преплетени,
да бъдат в едно.
Ще седна на брега на морето,
ще викна
на рибка една:
„Ела, златоперке,
върни ми
на детството мое
крилата!"
И тя ще изплува от синьото
на моите детски мечти
и с перлички сребърни
като с огърлица
пак ще закичи мойта душа.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
