Животът ми - наниз от истини,
мечтите ми - небеса.
Как искам да бъдат
преплетени,
да бъдат в едно.
Ще седна на брега на морето,
ще викна
на рибка една:
„Ела, златоперке,
върни ми
на детството мое
крилата!"
И тя ще изплува от синьото
на моите детски мечти
и с перлички сребърни
като с огърлица
пак ще закичи мойта душа.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
