12 dic 2010, 22:31

Златните сълзи

681 0 0

Поникнала тревичка гали
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!

Пръскам златните сълзи
над морета, океани живи,
над стеснени пътища, реки
и в гората при животни диви!

Следите ми навсякъде живеят
и дишат наравно със трева,
блестят, проронват се и греят
над просторни ниви и жита!

И вървя си аз без злоба
объркан, но щастлив,
преди да си отида в гроба,
ви казвам вече: аз простих!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...