Поникнала тревичка гали
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!

Пръскам златните сълзи
над морета, океани живи,
над стеснени пътища, реки
и в гората при животни диви!

Следите ми навсякъде живеят
и дишат наравно със трева,
блестят, проронват се и греят
над просторни ниви и жита!

И вървя си аз без злоба
объркан, но щастлив,
преди да си отида в гроба,
ви казвам вече: аз простих!