12 дек. 2010 г., 22:31

Златните сълзи

679 0 0

Поникнала тревичка гали
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!

Пръскам златните сълзи
над морета, океани живи,
над стеснени пътища, реки
и в гората при животни диви!

Следите ми навсякъде живеят
и дишат наравно със трева,
блестят, проронват се и греят
над просторни ниви и жита!

И вървя си аз без злоба
объркан, но щастлив,
преди да си отида в гроба,
ви казвам вече: аз простих!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...