14 oct 2012, 15:37

Златокоса

1.2K 0 18

Есен, скрита в голи клони,
с вятър листите подгони,
оцвети ги със позлата
и със тях покри земята.
Във душата ми надникна
тази есен любопитна,
там намери тайна скрита,
в тъмно ъгълче покрита.
Спомен скъп от късно лято
с две хлапета непознати -
тичащи по златен пясък
във очите си със блясък.
Там, край пясъчните дюни,
той "случайно" я целунал
и стотина пеперуди
във сърцето ù събудил.
Тази есен златокоса
носталгичо омагьoсва
и с вълшебни листопади
прави ни наивно млади.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • :D есенно-песенно влюбено.Прекрасен стих, зареждащ с настроение!
  • Приятно и усмихващо!
  • За мен също е удоволствие, че си тук!
  • Звучи леко и по детски чисто, точно в унисон със спомените. Валке, удоволствието беше мое!
  • Хей вие вълци...тук да идва само добрия!
    Аги, гледай по-оптимистично де...
    Благодаря ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...