Златокоса
Есен, скрита в голи клони,
с вятър листите подгони,
оцвети ги със позлата
и със тях покри земята.
Във душата ми надникна
тази есен любопитна,
там намери тайна скрита,
в тъмно ъгълче покрита.
Спомен скъп от късно лято
с две хлапета непознати -
тичащи по златен пясък
във очите си със блясък.
Там, край пясъчните дюни,
той "случайно" я целунал
и стотина пеперуди
във сърцето ù събудил.
Тази есен златокоса
носталгичо омагьoсва
и с вълшебни листопади
прави ни наивно млади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
