8 jun 2008, 9:21

Златотърсач

Poesía » Otra

1.1K 0 15

На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина:
да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.

Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепно...!

2008-06-10T11:44:56+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Ще се постарая задълго да запомня тези строфи - за житейски
не небивалици, а напротив много бивали...
Добре, че не пропуснах, с уважение!!!

2008-06-10T00:02:49+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Аз този стих няма да го коментирам! Не е нужно, Сашо - колкото и малко сетива да има човек, достатъчни са, за да види сам!
Друго искам да кажа - имаш, не едно!!! Темата си е точно от този живот, за друг - по-натам! Може и да не съм от майсторите, ама виж, имам някаква претенция да съм барем добър читател!

Ave

2008-06-09T23:51:29+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

хареса ми " колко верни сме СИ да ни изпитат"

не Им а Си ... и не съм ли аз същия който разкъсва сам себе си... уж отхвърлил бляна за... злато...

................................

много казва... във вякакъв... контекст...

2008-06-09T10:58:19+03:00
Aske (Петя Косева)

Това стихотворение е изградено върху красотата на дълбоката мисъл.И просто няма как да не се усмихна на тъгата му

2008-06-09T09:57:23+03:00