Jun 8, 2008, 9:21 AM

Златотърсач

Poetry » Other

1.1K 0 15

На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина:
да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.

Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепно...!

2008-06-10T11:44:56+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Ще се постарая задълго да запомня тези строфи - за житейски
не небивалици, а напротив много бивали...
Добре, че не пропуснах, с уважение!!!

2008-06-10T00:02:49+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Аз този стих няма да го коментирам! Не е нужно, Сашо - колкото и малко сетива да има човек, достатъчни са, за да види сам!
Друго искам да кажа - имаш, не едно!!! Темата си е точно от този живот, за друг - по-натам! Може и да не съм от майсторите, ама виж, имам някаква претенция да съм барем добър читател!

Ave

2008-06-09T23:51:29+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

хареса ми " колко верни сме СИ да ни изпитат"

не Им а Си ... и не съм ли аз същия който разкъсва сам себе си... уж отхвърлил бляна за... злато...

................................

много казва... във вякакъв... контекст...

2008-06-09T10:58:19+03:00
Aske (Петя Косева)

Това стихотворение е изградено върху красотата на дълбоката мисъл.И просто няма как да не се усмихна на тъгата му

2008-06-09T09:57:23+03:00