8 июн. 2008 г., 09:21

Златотърсач 

  Поэзия » Другая
870 0 15


На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина:
да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.

Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепно...!
  • Ще се постарая задълго да запомня тези строфи - за житейски
    не небивалици, а напротив много бивали...
    Добре, че не пропуснах, с уважение!!!
  • Аз този стих няма да го коментирам! Не е нужно, Сашо - колкото и малко сетива да има човек, достатъчни са, за да види сам!
    Друго искам да кажа - имаш, не едно!!! Темата си е точно от този живот, за друг - по-натам! Може и да не съм от майсторите, ама виж, имам някаква претенция да съм барем добър читател!

    Ave

  • Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

    ... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.


    хареса ми " колко верни сме СИ да ни изпитат"

    не Им а Си ... и не съм ли аз същия който разкъсва сам себе си... уж отхвърлил бляна за... злато...






    ................................

    много казва... във вякакъв... контекст...
  • Това стихотворение е изградено върху красотата на дълбоката мисъл.И просто няма как да не се усмихна на тъгата му
  • Последните ще бъдат първи! Хубав, мъжки стих.
  • !!!!!
    Страхотен стих! Наистина няма стигане!!!
  • поздравления!
  • Мдам...казват, че това е най-силното ми стихотворение. Заради този ред. Но знае ли човек? Всеки случай, на едно мнение сте с майстори, пред които аз немея. Инак не съм наясно дали изобщо имам силно стихотворение, но това е друга тема./ И не от този живот.
  • ...да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.

    !!!
  • Хайде,палета мои,нека вием на месечина:
    да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.

    Този стих няма стигане!
    Поздравления!
  • враната (Маргарита Василева) 8-06-2008г. 12:06
    Страхотно!!!!!!!!

    ...Ама и Вие сте страхотна...най-вече заради тази тъга в погледа, стига снимката да е Ваша.За златото сме наясно, надявам се? За имитациите му - също?
  • Олеле! Какви думи само! Страхотен стих!
  • ... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

    Замисляш...!
  • Страхотно!!!!!!!!
Предложения
: ??:??