8 июн. 2008 г., 09:21

Златотърсач

1.1K 0 15


На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина:
да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.

Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно...!
  • Ще се постарая задълго да запомня тези строфи - за житейски
    не небивалици, а напротив много бивали...
    Добре, че не пропуснах, с уважение!!!
  • Аз този стих няма да го коментирам! Не е нужно, Сашо - колкото и малко сетива да има човек, достатъчни са, за да види сам!
    Друго искам да кажа - имаш, не едно!!! Темата си е точно от този живот, за друг - по-натам! Може и да не съм от майсторите, ама виж, имам някаква претенция да съм барем добър читател!

    Ave

  • Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.

    ... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.


    хареса ми " колко верни сме СИ да ни изпитат"

    не Им а Си ... и не съм ли аз същия който разкъсва сам себе си... уж отхвърлил бляна за... злато...






    ................................

    много казва... във вякакъв... контекст...
  • Това стихотворение е изградено върху красотата на дълбоката мисъл.И просто няма как да не се усмихна на тъгата му

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...