20 sept 2009, 20:43

Злото ми

  Poesía
755 0 1

Нали ми каза да запаля свещ,

заради това, че много грабих,

да се моля и мълча пред тези,

които някога погазих.

 

Е, опитах, помълчах,

но не молих, нито плаках,

не съжалих и от сърце,

заради това, че някога разплаквах.

 

Колко да мълча, за да я взема

прошката за по-щастливи дни,

има ли я или не, утеха?!

Всеки някому зло е причинил.

 

Злото ми във мен живее

и само то ме съди и убива,

всичките сълзи излели

не наказват с неговата сила.

 

Прости - на себе си повтарям,

затова, че ти го причинявам,

болката във други преминава,

но в теб и тя, и злото си остават.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Моцарели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...