5 jun 2006, 14:10

Зловеща болка

  Poesía
1.1K 0 3

Черна кръв от погледа извира,
устните му в леден прах покрити,
жажда за живот сърцето му раздира,
търси път, но само празнота намира.

Стичат се сълзи, незнайно от къде,
докосвайки се в него, те от студ се вледеняват.
Крещи душа, крещи сърце,
от болка мъртвите души се съживяват.

В скръбта му бродят те, в скръбта се давят,
спасението е на прах изпепелено,
крещи безкрайността на неговата болка,
крещи във страх сърцето разкървено.

Защо смъртта е толкова далече,
щом животът е изгубен вече...
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Използвала си много силни думи и се е получило нещо невероятно красиво!Стихът ти стана едно от любимите ме произведения в сайта!
  • Благодаря ти Кате, радвам се че ти харесва
  • Мартина,много е силно,удря в сърцето.Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...