Черна кръв от погледа извира,
устните му в леден прах покрити,
жажда за живот сърцето му раздира,
търси път, но само празнота намира.
Стичат се сълзи, незнайно от къде,
докосвайки се в него, те от студ се вледеняват.
Крещи душа, крещи сърце,
от болка мъртвите души се съживяват.
В скръбта му бродят те, в скръбта се давят,
спасението е на прах изпепелено,
крещи безкрайността на неговата болка,
крещи във страх сърцето разкървено. ...