Змия
Събличам свойта кожа,
сега съм гола -
цялата съм време и материя.
Можеш
с едно докосване
да ме убиеш.
Но ти стоиш
и просто гледаш.
Гледаш как израства
новата ми кожа.
Когато се изправям
красива и блестяща,
ти още се усмихваш,
обръщаш се и си отиваш.
А аз оставам,
покорена от любов,
от твоето разбиране.
Ликувам,
защото зная -
аз те имам!
До мене води твоята следа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
