Змия

15 nov 2012, 14:29

Poesía

375 0 1

Събличам свойта кожа,

сега съм гола -

цялата съм време и материя.

Можеш

с едно докосване

да ме убиеш.

Но ти стоиш

и просто гледаш.

Гледаш как израства

новата ми кожа.

Когато се изправям

красива и блестяща,

ти още се усмихваш,

обръщаш се и си отиваш.

А аз оставам,

покорена от любов,

от твоето разбиране.

Ликувам,

защото зная -

аз те имам!

До мене води твоята следа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.