koral (Кирилка Пачева) koral (Кирилка Пачева)
387
Nov 15, 2012, 2:29 PM

Змия

  Poetry
508 0 1

Събличам свойта кожа,

сега съм гола -

цялата съм време и материя.

Можеш

с едно докосване

да ме убиеш.

Но ти стоиш

и просто гледаш.

Гледаш как израства

новата ми кожа.

Когато се  изправям

красива и блестяща,

ти още се усмихваш,

обръщаш се и си отиваш.

А аз оставам,

покорена от любов,

от твоето разбиране.

Ликувам,

защото зная -

аз те имам!

До мене води твоята следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0